Home

“Krivo Sadovsko in Svishtov” is Ludmil Krumov’s take on the traditional Bulgarian folk dance tune Krivo Sadovsko Horo (a crooked dance from Sadovo) recorded and made popular in the early 70s by the great Bulgarian clarinetist Petko Radev.
The arrangement of “Krivo Sadovsko in Svishtov” is an attempt to blend together Western European Classical, Jazz and Bulgarian traditional music. The choice of instrumentation which includes jazz big band, rhythm section, traditional Bulgarian folk instruments and chamber orchestra, represents parts of the artistic paths of Petko Radev and Ludmil Krumov as well as moments of the musical and social processes in Bulgaria during the last few decades – the creation of state governed folk ensembles, the entering of new western influences, the search for balance and returning to the traditional Bulgarian values.

Криво Садовско на 21-ви век е приказка с очаквано неочакван край. Приказка с много гласове, интрига и развръзка-рожба на века и времето. Пиеса, която люлее в недрата си Балканите, но е омесена по новому. Но и как би могло да бъде иначе, като се има предвид кой стои зад аранжимента… Людмил Крумов е майстор в създаването на подобни приказки – и заради таланта му, и заради въображението, и заради многото реки, които е преплувал като музикант, но и заради отношението му към българската музика. Аз бих нарекла това отношение „респект“. Респект към “старите майстори”. Уважение към “класиците”. А заедно с респекта – интелигентна майсторска оркестрация и подбор.
Людмил-Крумовата версия на обичаната „крива“ пиеса стига право в сърцето на съвременния слушател – българин, западноевропеец, американец или друг, който има вкус към новите прочити на българската музика. Познавам тази аудитория (която често се самоопределя като Bulgaria-and-the Balkans music and dance lovers) и мога почти физически да усетя реакциите при първото чуване на пиесата (а и слушането й изобщо). Криво Садовско, в оригинала хоро, все така подтиква към танц. Провокира тялото да реагира на необичайния ритъм. Почти импулсивно. С рамене, шия, крак. Но този танц е различен. Той няма общо с хореографиите на клубовете за хорà. Това е танц на 21-век, на 2021. Неравноделна радост, индивидуален танц. Танц, който кореспондира с други сола (и със света) посредством общо преживяната наслада от срещата с хубава музика.
Искрени поздравления на Людмил Крумов, на всички музиканти, както и на целия екип, направил възможно появата на тази пиеса!

Даниела Найберг